История на белота: от Франция до българската маса

Френски произход

Белотът се появява във Франция в началото на XX век. Произлиза от холандската игра клаверяс и принадлежи към голямото семейство на швейцарския яс. Тези игри са познати по най-силните козове — валето и деветката.

Произходът на името не е сигурен. Според едно предание играта е кръстена на човек на име Белот, който я разпространил. Според друго идва от френското belle („хубава“) — така наричали двойката поп и дама коз.

Из Европа и Балканите

В средата на XX век белотът вече се играе из цяла Франция, а оттам се разпространява. Днес има свои варианти в България, Армения, Молдова, Македония, Хърватия, Кипър и Саудитска Арабия. Навсякъде остават 32-те карти, двата отбора и козовете вале и деветка. Различават се главно обявяването и точките.

Белотът в България

Българският белот се играе обратно на часовниковата стрелка, до 151 точки. Обявяването е стълба от спатия до „всичко коз“, с контра и реконтра. Правилото за висящите точки, които минават към следващото раздаване, е типично българско.

Играе се из кафенета, вили и купета на влакове. Отдавна има и турнири с дълги записки на хартия. Днес все повече игри се местят онлайн, но духът на масата си остава — с подвиквания, контри и обсъждане след всяка ръка.

А сантасето?

Сантасето е по-старото „братче“ на масата. Германската игра 66 (Sechsundsechzig) се играе в Германия и Австрия от поне два века. Българското име идва от френското soixante-six — „шестдесет и шест“. Сантасето е за двама и затова е любима бърза игра, докато се събере четворка за белот.

Правилата и на двете игри: Правила на белот и Правила на сантасе.

Белотът днес

Онлайн белотът запазва правилата, но маха досадните части. Не се чака четвърти играч, точките се броят сами, а грешка в броенето е невъзможна. В „КАПО“ можете да играете срещу компютъра или да съберете приятели на една маса, безплатно и на български.